Морален кодекс на европейския ловец

  Ловецът носи отговорност за природното наследство, което трябва да бъде предадено на идните поколения. Той трябва да се придържа не само към законите и правилата на ловците, но също и към законите, ръководещи екологичното равновесие.   

            Ловецът трябва да осъзнава своите задължения и отговорности към природата като цяло, и конкретно към дивеча, а също и по отношение на други лица и други форми на собственост. Високите изисквания в нормите за поведение на ловците ще помогнат за спечелване на уважението на обществото по отношение на ловната общност. Някога ловът е служил основно за задоволяване на материални нужди, а днес на него се гледа предимно като на спорт, развлечение и хоби. В съвременна Европа обаче ловът неизменно съдържа и елемент на стопанисване. Именно това подчертаване на стопанската роля на ловците трябва да бъде подкрепяно.

ПРИНЦИПИ НА ДЕЙСТВИЕ

      I. Спазвай ограниченията, набелязани в придобитото от теб право на лов. Те са продиктувани предимно от екологичните изисквания на животните и техните местообитания.

1. Ловувай само на ловни видове. Стрелбата по животни от защитени видове не е достойна за ловеца.

2. Не свързвай удоволствието от ловуването с количеството добит дивеч. Най-добрият ловец не е този, който е убил най-много животни.

3. Спазвай забранените сезони, позволените методи на ловуване и границите на лов.

    II. Отнасяй се към дивеча с уважение.

1. Въздържай се от всякакви практики, които не се вписват в ловното право и ловната етика. 2. Не използвай методи за неселективен или масов отстрел.

3. Не ловувай, когато броят на дивеча или неговата способност за оцеляване е занижена вследствие на естествени природни фактори. Не ловувай и когато дивечът се събира на големи групи, образувайки струпвания, улесняващи отстрела му в количества по-големи, отколкото при нормална ситуация. Помагай на животните да преживеят трудните условия.

4. Разпознавай дивеча преди да стреляш.

5. Стреляй само на нормални дистанции и при нормални стрелкови условия.

6. Не стреляй в близост до границите на защитени територии или територии, използвани за развитие на устойчиво ловно стопанство.

7. Избягвай причиняването на излишни страдания на дивеча. Не захвърляй ранен или мъртъв дивеч; организирай систематичното му търсене.

8. Използвай възможно най-пълноценно отстреляния от теб дивеч.

9. Не ловувай с користни цели (заради ползата/ печалбата).

      III. Старай се да бъдеш компетентен и отговорен ловец.

1. Опознай екологията на видовете дивеч, обект на лов.

2. Опознай законите и разпоредбите, засягащи лова и защитата на природата.

3. Участвай и подкрепяй инициативите за колективни акции, целящи не само защита на интересите на ловците, но и повишаване на количеството и качеството на дивеча.

4. Поддържай контакти с овластените институции и организациите, чиято дейност е ориентирана към контрол на лова и защита на природата.

5. Разговаряй с представители на природозащитни организации, както и с членовете на земеделската общност и горската общност да спазват изискванията за защита на природата и животните. 6. Вземай участие в научни изследвания на дивеча.

7. Повишавай нивото на образованост и възпитавай поведението на младите ловци както на теория (съветвайки, когато е необходимо) така и на практика (със собствения си личен пример).

     IV. Имай съзнание, че носиш лична отговорност за природното наследство на цялото човечество.

1. Обръщай особено внимание на мигриращите видове и на конкретните потребности на видовете, прелитащи през твоята страна.

2. Следи дали традиционните методи на ловуване във всяка страна са съобразени с опазването на прелетните птици. 3. Помагай в научните изследвания на мигриращите видове, включвай се в проучвания свързани с техния общ брой и броя на отстреляните екземпляри. Връщай маркировъчните пръстени, намерени на отстреляни птици или открити мъртви птици.

      V. Ти си отговорен за своите действия. Спазвай точно предписанията за безопасност.

1. Когато не ловуваш: * оставяй оръжието си незаредено, а ако това е възможно – разглобено и поставено далеч от деца. Същото се отнася и за амунициите * по време на пътуване оръжието ти трябва да е разглобено и в калъф * поддържай оръжието си винаги в изправно състояние.

2. По време на лов: * винаги подбирай най-подходящото оръжие и патрони така, че стрелбата по дивеча да е целесъобразна; * увери се, че цевите на оръжието ти не са блокирани от нещо; * съобразявай се с инструкциите на водача на лова; * не затваряй затвора, ако цевите не са насочени надолу. * никога не носи оръжието в хоризонтално положение; * отвори оръжието и извади патроните преди да преодоляваш трудни терени; * извади патроните и остави затвора отворен, когато се местиш от място на място по време на лов; * локализирай съседите си и всички, вземащи участие в лова, както и страничните хора. Увери се, че те също знаят къде се намираш; * никога не стреляй в гъсталак или по посока на друг човек, дори когато изглежда, че той остава извън обсега ти. Винаги се уверявай каква е крайната цел на изствела ти; * имай съзнание за възможните рикошети (на замръзнала, скалиста почва и т.н.).

      VI. Следи да не бъдат накърнявани чуждите интереси.

1. Избягвай нанасянето на щети по полетата, в горите, унищожаването на площи със земеделски култури, безпокойството на домашни животни и т.н.) .

2. Пази публичната собственост (знаци, маркировъчни стълбове, телефонни линии, електропроводи и др.)

3. Бъди любезен и отзивчив към хората в обкръжението си..

4. Не замърсявай. Събирай гилзите от изстреляните патрони. 5. Помагай в ограничаването на щетите, нанасяни от дивеча в обработваемите площи. 6. Следи всички обезщетения за нанесени от дивеча щети да бъдат изплащани на стопаните своевременно.

     VII. Бъди добър стопанин.

А. Пази и стопанисвай дивечовите популации.

1. Ограничавай отстрела, за да се получи оптимална гъстота на отделните популации и да е възможно тяхното възобновяване / опресняване.

2. Поддържай здрава, балансирана и разнообразна популация дивеч, приспособена към местните условия.

3. Следи точно за количествата и качествата на дивеча.

4. Оценявай важната роля на хищниците.

5. Незабавно информирай съответните власти за появата на болести.

6. Поддържай или обновявай общия брой на дивеча от местни източници, за да се избегнат генетични или здравни рискове.

7. Настоявай за приемане на планове за отстрел, които да са обективно основани на принципите на правилното стопанисване.

8. Избягвай практиката да се пуска дивеч (за отстрел) непосредствено преди или по време на лова. 9. Подкрепяй мерките за борба с бракониерството.

B. Пази и благоустроявай ловните площи.

1. Помагай за поддържането на разнообразие на биотиповете. То представлява основата на дивата природа и е гаранция за бъдещето на лова. Върши това чрез опазване на съществуващите местообитания и възстановяването им там, където е необходимо.

2. Работи за избягване на унищожението на блата и влажни зони, важни за дивеча и мигриращите видове.

3. Стопанисвай ловните райони така, че да удовлетворяват нуждите на животните през цялата година.

4. Избягвай излишното безпокоене на животните по време на сватбуването им.

5. Провеждай съвместни действия с със земеделските стопани и лесничеите за ограничаване на вредните практики (химическа обработка на площите, обезлесяване на склонове, изсичане на живи плетове и други естествени прегради, пресушаване на блата, засипване на долчини, палене на стърнища и т.н.)

За Бога, братя – пазете дивеча!

Славни ми и обични ловни другари,

Ловецът е благородник!

Аристократичният ловен код е симетричен на военния код и е универсален… (припомня ни проф. Валери Стефанов).

Воинът, царят и ловецът са синоними…

Владетел съм, защото съм воин!

Цар съм, защото съм ловец!

И хукваме из спасението и последното наше “Диво” убежище на избягалото от градове, офиси и найлоново ежедневие същество…

Безобразията на прехода не успяха да ликвидират най-голямата неправителствена организация в България. Традиционното ѝ единство плаши съня на българското политическо статукво и разгрома на това единение е в ход… Няколко последователни закона за лова громят възможността за организационно единство, противопоставят и рушат традиционни практики и последователно ликвидират шансовете за достойна работа на националната организация.

Елитарността на Националната организация е в нейното единство. Защо с такава нездрава охота се вързахме на въдицата за “независимостта” и хукнахме да се делим на сдружения, на дружинки, навъдиха се ментори на гилдията и експерти, все близки до нечии (местни) интереси и силните на деня. Една феодална преференция „за независимост“ на българския ловец, от който нищо не зависи и няма на кой да се оплаче.

Защо държавната и военна структура са централизирани? А защо ловната организация изкуствено се децентрализира, профанизира, раздробява се и се подчинява на произвола на местни феодали, кметове и поместни парвенюта на властта? Защо през 1922 година Софийското дружество “Сокол”, наброяващо 925 членове, има 925 абонамента за съюзното списание, а днес от 130 хилядна организация, няма и 2 хиляди абонамента? Днес ликвидираме традиционните, работещите връзки помежду си, късаме вековни мостове на единството – градени традиции от три епохи.

…Конформизмът е залял нашего брата и ние губим “без бой” устоите си и най-големите си достойнства. Искам да призова към активна позиция ловното братство и нека никога не забравяме, че да си добре приспособен към болно общество, не е признак за добро здраве. Ловецът е сетивен човек, с повишено прозрение и интуиция. Нима не виждаме, че днес е „ред” на гордостта и богатството на българския ловец – ДИВЕЧЪТ!!!

Вижте популациите на трофейни животни в годините на прехода, сравнете участията и медалите от световните ловни изложения.

Вижте капаните в българските ловни полета, избиването на животни за пари в оградите (през цялата година!) от псевдо ловци, накупили пушки, джипове и ловни права… Този сезон, мерките наложени за АЧС, на практика узакониха тези престъпни практики.

Днес някой решава, че българските ловци са инструмент за “геноцид” и ни „разрешават” (със заповед) да избиваме бременни майки… Във време и по начини, абсурдни за нивото на истинският български ловец, противоречащи на всякакви хуманни и човешки ценности, с парадоксални за моралния кодекс на ловеца практики – деморализиращи и антипод за поведение, провокация за устоите на популациите и ловното братство… Защо ние, ловни ми братя, както “ликвидаторите” ще си избием нашето бъдеще и ще унищожим дивеча по земите ни?

Един въпрос тежи като дамоклев меч над главите ни:

КАК БЪЛГАРСКИЯТ ЛОВЕЦ (НАЦИОНАЛНАТА ЛОВНА ОБЩНОСТ) ДА СПАСИ ДИВЕЧА ОТ ДЪРЖАВАТА?

Много псевдоловци се изживяват постоянно по форумите и социални мрежи с кървави и грозни сцени, снимки на изстъпления с избити животни. И това се толерира от ловни сайтове и медии…

А задавате ли си, ловни ми другари, въпроса – защо институциите и медийните регулатори не реагират? И какъв „актив“ трупаме в бекграунда на ловното братство… за тогава, когато решат да кажат, че сме лоши, убийци, извън закона, психиатрични банди от убиващи за удоволствие бременни животни идиоти, които сами си се хвалят с това, имат си идиотски сайтове и групи и се публикуват, публикуват… Никой няма да ни оправдае, че законът тогава е разрешавал това, същественото е кой го е вършил! И като няма национално представителство, централизирана и координирана ловна организация, която да е незаобиколим фактор в общественото и политическо пространство на България (каквато е била и по царско и по социалистическо време, и след избухване на т.нар. демокрация), ще си бедстваме и сражаваме поединично и по дружинки, по пазарджишки, по пловдивски, по софийски – западно и южно… Конформирани отново и отново към следващото безумие на статуквото ще си мълчим и ще си броим дивидентите от курсове за нови псевдоловци, на които е важно да приберем паричките. А това, че няма да има дивеч и ще сме ги научили само да грабят за себе си и да трепат, щото иначе „другите“ ще ги изтрепат… днес е без значение. Чуват се гласове как ги дразнело, че фирмата на националната организация “Сокол” е монополист – нашата фирма, за която това следва да ни е първостепенна задача и да ни радва. И започва пазар и конкуренция, между нас… Колко удобно за нашето неразбирателство, а НЯКОЙ много бързо стана богат за наша сметка, въвеждайки за месец безсмисленото задължение за заключващо устройство на спусъците. Вкарват ни в постоянен конфликт помежду ни, противопоставяйки права и интереси на дружинки, сдружения, национална организация…

Псевдосвободи, грешни (граничещи с престъпни) закони и заповеди… Ако има проблем Африканска чума по свинете, нима не е по-вярно и нормално държавата със своите институции да предприема мерки, да създаде законодателство за тези и подобни “кризисни” ситуации! Къде е това законодателство и къде са тези институции с необходимите за това РЕСУРСИ, мерки и действия? Хаос, неадекватност, противоречивост, абсурдност… Въвлякоха ловното братство в това безумие и ние всички виждаме колко абсурдни, несъстоятелни за изпълнение и невъзможни се оказаха наложени мерки и практики, някои от които (ямите, капаните…) дори в противоречие с други закони, т.е. закононарушение… Ние вече сме партньори във всичко това. А скоро ще отчетем не само, че сме съучастници в ликвидирането на дивеча в България, а преките изпълнители на това деяние. Много ми се иска ловното братство, единно и осъзнато, да се разграничи поне от тази си принадлежност на „радостни убийци на бременни майки“, пък било то и болни. Нашата основна принадлежност е да пазим дивечовото богатство и тази бездна от щедрост – лова! Да подпомагаме популациите за да можем достойно да ловуваме в ловните полета на дедите, а децата и внуците ни да са наследници и продължители на благородни традиции и умения – рицари на едно велико дело.

Не мислите ли, ловни ми братя, че ни вкараха в абсурден „водевил”? Как да обясним на младите ловци, на които 120 години проповядваме, че по майка не се стреля, че е нормално по изключение да убиват бременни майки (та те са бременни и са майки, за Бога, какво като са болни…и дали са болни)?!

Защо достойното призвание да бъдеш ловец, това благородно занимание – изкуство, наречено ЛОВ (и толкова близо до понятието LOVe), което повече от век ни обединява в грижата за българската фауна, днес трябва да ни обвързва с геноцида на един вид, който сме превърнали през годините в национално богатство?! Защо да се отъждествяваме с това? Има си институции, хора на заплати, фондове и чиновници, които да си убиват… Ние ловуваме!!!
Как ще ограничим бракониерите (случайни ловци), които масово ще носят оръжие в гората и след като ще бъде “законно” да избиват превантивно здрави майки и малките на един вид, как ще ги спрем да избиват всички видове майки и малките им?

Дали законотворците и министрите не разчитат, че българският ловец „ей така” ще си трепе и ще се радва на безумните “права”, които днес уж му “дават” (за да оправдаят неефективността на действията си) и после доволната тълпа с пушки ще “хукне” да ги обича и да ги избира? Или просто ни предлагат нелицеприятната част от техни ангажименти и задължения, поети някъде другаде?

Чумата ще свърши своето, с нас или без нас… Тя ще мине и ще си замине, едва ли ще е за година. Но ловен морал се изгражда дълги години, десетилетия, дори и цял век. Ако някой “произведе” ловното братство в убийци и ако го допуснем, това ще е краят не само на “вечните ловни полета”, но и на националната същност и призвание на ловната организация.

Когато институциите се провалят с “битката срещу АЧС”, а това е неизбежно (вижте цените на свинското), глашатаите на статуквото ще ни “обвинят” за “съучастник на чумата”. Вижте снимките в някои сайтове и форуми и се убедете, че поне видимо, сме многократно по-страшни от Чумата тази година… И си представете следващите ловни излети през февруари и снимките ни с разстреляните неродени популации – убитото неродено бъдеще на българския лов. И ние – преките извършители… 

Там някъде обществото ще заклейми ловната гилдия, а ние ще сме разединени и разбити окончателно. Ловът ще стане бизнес, а ние просто ще изгубим България и “вечните ловни полета” ще ни прокълнат от името на дедите…

Затова, обични ми ловни другари…
ЗА БОГА, БРАТЯ – ПАЗЕТЕ ДИВЕЧА !!!

Това е капан за всички нас! Ако днес успеем да бъдем заедно, ловното братство ще демонстрира непреходността на своето единство, отношението си към Природата, ще даде пример за родолюбие и най-важното: българският ловец е рицар, не е евтин убиец, нает от шайка чиновници!

В името на Негово величество “Лова”!

От Лазар Мурджев, член на УС на СЛРБ

източник: https://www.slrb.bg/novini/lov/2020/02/za-boga-bratya-pazete-divecha/

Доц. Христо Михайлов пред в. „Труд“: „Ловци много, а дивечът хвърлен курбан.“

С благодарности към онлайн изданието на „Труд“ за предоставяне право на публикуване.

Линк към статията в електронното издание на „Труд“

от Анелия Славейкова, снимка Пламен Стоименов

Доц. Христо Михайлов, ръководител на катедра „Ловно стопанство“ в Лесотехническия университет пред „Труд“: Ловци много, а дивечът е хвърлен курбан.

След края на ловния сезон и преди изборите за Европейски парламент, а след това и за местни органи на самоуправление, за лъжите и истините в особеностите на българския лов, потърсихме за разговор доц. Христо Михайлов. Със зав. катедра „Ловно стопанство“ в Лесотехническия университет говорим още за безумните решения на Българската агенция по безопасност на храните и Министерство на земеделието в борбата с африканската чума по свинете, за сбърканата политика на държавата в отношението й към ловците и дивеча и за бездействието на националната организация на ловците.

– Ловният сезон свърши, а изборите предстоят. Интересно време – казват, че тогава се лъже най-много. Така ли е доц. Михайлов?

– Това значи, че се лъжем постоянно защото всички разбират от политика и лов. Всяка година в България се редуват избори и лов, т. е. ние редуваме едни лъжи с други. Но лъжите след лов не са опасни, те са част от бита и народопсихологията ни.

– Кои са опасните лъжи?

– И през отминалия ловен сезон ловците не изневериха на себе си и поизлъгаха. Този път, за разлика от традицията да се хвалят, скриха много от отстреляните диви свине. Причината за аномалията е африканската чума по свинете (АЧС), болестта заради която от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) направиха редица грешки по отношение и на ловците и на дивите свине.

– Къде сбъркаха?

– Като започнем от идеята за груповото ловуване през юли-август, строителството на „великата“ преградна стена по границата с Румъния и стигнем до превантивната забрана за лов в райони без вируса, активното търсене на трупове и потенциалният пренос на вируса от хората. И когато видиш, че държавата лъже, че взема адекватни мерки, на човек какво му остава? На повечето ловци им писна от глупости и решиха генерално въпроса – да не отчитат отстреляни диви свине.

– Защо, какво си спестяват, като таят истината за реалния отстрел?

– Куп очевидно безсмислени ангажименти, като вземането на проби за АЧС, задължителното загробване на отпадъчните продукти само на едно конкретно устроено място или транспортирането им за собствена сметка до екарисаж или инсинератор, съхранението на целия труп за повече от седмица във фризери до излизането на резултатите от изследванията и пр. Ловците бяхме превърнати в нещатни работници на БАБХ, без някой да иска да чуе мнението ни.

– Министър Порожанов обяви решение как до месец – два всички прасета в задния двор трябва да бъдат вписани в регистър заради опасността от африканска чума. Релевантна ли е подобна мярка?

– По темата африканска чума по дивите свине в България може да се напише Ода на глупостта. Не зная някой по света да е спрял разпространението на вируса, за който няма ваксина. Ако това е възможно, то първо да спрем разпространението на грипните вируси по хората или смъртоносния за човека вирус на беса. Налагаше се съвсем друг подход към ловците, но за това трябват диалог, професионални знания и управленски умения. В този случай, те очевидно липсват от страна на държавата. Най-тревожно е, че ловците изгубиха доверието си в институциите.

– Заради лъжите преди избори или по повод управленческата немощ след тях?

– У нас, денят за размисъл преди изборите отдавна е заменен от ден за потрес след изборите. Последващата управленска немощ е неизбежна.

– Защо, според Вас, обществото асоциира ловците повече с убийци на животните от гората отколкото с природолюбители и пазители на дивеча?

– Не съм склонен да обобщавам отговора. Има общества, като тези в Гърция и Холандия, където отношението към ловците и лова е негативно. На обратния полюс са Швеция, Франция, Германия, Австрия, Швейцария, Чехия, Унгария, където обществото приема позитивно ловеца и лова. Но за това се работи много активно от страна на ловните съюзи и организации. Работи се системно и целенасочено с обществото, с децата, с подрастващите. Ловецът там е за пример с подготовката си, с много знания, умения и отговорност към природата. И най-вече с резултатите, с които е полезен и потребен на обществото. Ловецът регулира запасите и предотвратява стопански щети и загуби за стотици милиони евро върху горите и земеделието. Ловецът ограничава разпространението на инвазивни и понякога нежелани животински видове. Ловецът ограничава разпространението на редица опасни за човека и общественото здраве болести.

– Да дадем положителни световни примери.

– Отговорно и мотивирано в Швеция, Финландия, Словения и Словакия ежегодно чрез лов се регулират по 80 – 100 мечки. Ловът е единствената цивилизована форма за регулация и управление на този вид. Ловецът дава продукция за милиони евро в ценно и много скъпо дивечово месо. В Швеция ежегодно чрез лов се добиват и предлагат за продажба над 100 000 лоса. В Германия – 1 200 000 сърни и 700 – 800 000 диви свине. В Австрия, съпоставима по площ с България, ловците ежегодно предлагат на пазара дивечово месо от 280 000 сърни и 60 000 благородни елена.

– Как е у нас?

– В България обществото като цяло все още е толерантно към ловците и лова. На ловеца у нас все още се гледа като на „гуляйджия“, който безцелно си губи времето и използва лова, за да се хвали с плячката си. У нас да си ловец е нещо модерно. Но това време отдавна отмина и днес ловът и ловецът имат съвсем друго призвание. Ловът в Европа е преди всичко отговорност и висока квалификация, етика и ангажираност към природата.

– Какво трябва да направим, за да се синхронизираме с добрите практики от световния ловен ред?

– Незабавно да започнем промяна в процедурите за подготовка на ловците. Някога 80% от ловците у нас са живели на село и са били земеделци, животновъди, механизатори, горски работници, знаели са от практиката много за дивеча и природата. Не е имало и стопанисване, просто се е спазвал законът. Сега 80 % са градски ловци, които нямат никаква представа за дивеча и природата. Те не могат да различат лисицата от чакала, дивата котка от домашната, да не говорим за разлика между мъжки и женски диви свине, сърни, тяхната възраст, трофейни качества… Сега много ловци първо стрелят, а после гледат какво животно е паднало.

– Рисувате пълно безхаберие в сектора, защо се е стигнало до тук?

– Само в България от всички страни членки на ЕС, ловното право се получава сякаш е билет за кино. Затова у нас има тревожни симптоми при практикуване на лов, за които обществото реагира основателно. Квалификацията на ловеца от една страна и взаимодействието с обществеността по темата лов са основни приоритети на държавния орган и ловните организации в Европа. За ловеца, освен като гражданин в обществото ни, е изключително важна неговата ловна организация, традициите и ценностите, на които тя е носител. Но какво точно работи Националната организация на ловците у нас в последните години и какви са резултатите от работата, за мен е загадка.

– Защото ориентацията на държавната политика е към ловеца и към лова, а не към дивеча и животинския свят. Не трябва ли да е обратното?

– Ловната политика и ловният закон са призвани да постигнат баланс между дивеча и природата от една страна и ловците и обществото от друга страна. У нас такъв баланс засега не се постига. Нещо по-лошо, тенденцията е в обратна посока. Намаляват постоянно основни ловни видове – пъдпъдък, гургулица, горски бекас, планински кеклик, диви патици, глухар. Заекът и тракийският кеклик в много райони почти изчезнаха. И това е голямата заплаха за ловеца и лова у нас, защото предимно се ловува, а не се стопанисва и опазва дивеча. Ловците се обединяват в ловни организации, за да защитават своите интереси. Постоянно се иска увеличаване на сроковете за лов, на видовете за лов, премахване на регулациите за броя на ловците, разширяване на позволените средства и методи за лов и пр. Идеите на народните представители за промени в законодателството са все в тази посока, нали трябва да се харесат на електората. Не виждам дивеча сред интересите на ловците и отговорностите на политиците. Нито едните, нито другите са чели Емилиян Станев, който освен блестящ белетрист е и един от най-прочутите ловци у нас. Дивечът не може нито да говори, нито да се защитава, нито да се обединява в съюзи.

– Дайте пример.

– Преди половин година от катедрата внесохме официално, мотивирано писмо до компетентните министерства и националната ловна организация да започнем процедура за междудържавна спогодба за опазване на пъдпъдъка и временен мораториум за ловуването му във всички страни. Отговор и до днес няма…Ето това е големият въпрос днес пред българският ловец и ловната политика! За да има лов и ловци, трябва да опазим и увеличим значително дивеча. Само за пример, в Германия за миналата година са загинали от автомобилни злополуки 233 000 елени, сърни и диви свине. А у нас официално са отстреляни само 33 000 диви свине, елени и сърни!

– Това ли е причината у нас на ловците да не се гледа с много добро око и от държавата. Звучи безумно, но има случаи на отнети разрешителни за оръжие и пушки за неправилно паркиране. Защо е такова отношението?

– Този пример говори за безхаберието и безсилието на институциите да решават конкретни проблеми и прехвърлянето на топката встрани от полето им. Ако на ловците ще се отнема и правото и оръжието за актове за превишена скорост и неправилно паркиране, предлагам на тези, които не са ловци да се отнемат автомобилите, на други вилите, а на трети съпругите.

– Предстои седмицата на гората. Какви са предизвикателствата за гората и ловните стопанства в нея?

– Годината има 52 седмици и във всички тях трябва да работим здраво за българската гора и дивеч, като показваме резултатите пред обществото. Само така ще върнем доверието. В последните години има тенденция за засилено ползване на достъпните горски територии, влошено състояние на частните гори, масови пожари, влошено здравно състояние на много гори, занемарени традиционни лесовъдски дейности. Всичко това прави основателно впечатление на обществеността. Тревожи и лесовъдната колегия. Икономическите функции и ползване на гората доминират значително над екологичните. Поставянето на горското и ловното стопанство само и единствено в условията на пазара е грешна, недалновидна и конюктурна политика. Гората и дивечът са едно от малките изключения в секторните политики, които не бива да се регулират от пазарите. Днес ползваме дивиденти, заложени от лесовъдите в миналото, но не инвестираме достатъчно в бъдещето на горите и дивеча ни. Само на хартия и думи стоят екосистемните функции и ползи от горите. А те са най-важни за хората. Не трябва да забравяме, че горите произвеждат е 4/5 от водата в България и са неизменният фактор за кръговрата на въглеродните емисии, които превръщат в кислород. Ръководенето на ловното и горско стопанство е проста работа, но само ако много искаш, много знаеш и много можеш.

Нашият гост:
Доц. Христо Михайлов е роден на 27 юли 1962 г. в гр. Брезник. През 1987 г. се дипломира в Лесотехническия университет специалност „Горско стопанство”. След спечелен конкурс през 1988 г постъпва на работа като асистент по Ловно стопанство в Лесотехническия университет. През 1995 г. защитава докторска дисертация върху екологията и биологията на пъдпъдъка в България, а от 2000 г. е доцент по Ловно стопанство. Трети мандат е ръководител на едноименната катедра и председател на Общото събрание на Лесотехническия университет. Специализирал е екология на дивеча и устойчиво дивечовъдството в Австрия и Германия. Два мандата е бил председател на управителният съвет на Съюза на ловците и риболовците в България. За себе си казва, че е оптимист, максималист и перфекционист”.