В географски план природна забележителност Нос Емине условно разделя българското Черноморско крайбрежие на Северно и Южно. Скалния нос се намира в поземления фонд на село Емона с площ около него 0,5 хектара.
Обявен е за природна забележителност през 1976 година. Популярен е с това, че тук завършва Европейският пешеходен маршрут Е-З, българската част от който, е маршрутът „Ком – Емине“ по билото на Стара планина. Самият нос представлява почти отвесна 60-метрова скала, заобиколена от стотици подводни и стърчащи над водата скали, пръснати навътре в морето на повече от 250 метра. На носа действа и морски фар. Той е открит на 15 декември 1880 година, а кулата му е висока 9.4 метра. В района на нос Емине има останки от Средновековен манастир и от крепостта Емона. Названието и произлиза от древногръцкото име на Стара планина — Аемон. Същото име носи и близкото село Емона. Смята се, че точно тук, според Омировата „Илиада”, е роден тракийския цар Рез.
