За Бога, братя – пазете дивеча!

За Бога, братя – пазете дивеча!

Славни ми и обични ловни другари,

Ловецът е благородник!

Аристократичният ловен код е симетричен на военния код и е универсален… (припомня ни проф. Валери Стефанов).

Воинът, царят и ловецът са синоними…

Владетел съм, защото съм воин!

Цар съм, защото съм ловец!

И хукваме из спасението и последното наше “Диво” убежище на избягалото от градове, офиси и найлоново ежедневие същество…

Безобразията на прехода не успяха да ликвидират най-голямата неправителствена организация в България. Традиционното ѝ единство плаши съня на българското политическо статукво и разгрома на това единение е в ход… Няколко последователни закона за лова громят възможността за организационно единство, противопоставят и рушат традиционни практики и последователно ликвидират шансовете за достойна работа на националната организация.

Елитарността на Националната организация е в нейното единство. Защо с такава нездрава охота се вързахме на въдицата за “независимостта” и хукнахме да се делим на сдружения, на дружинки, навъдиха се ментори на гилдията и експерти, все близки до нечии (местни) интереси и силните на деня. Една феодална преференция „за независимост“ на българския ловец, от който нищо не зависи и няма на кой да се оплаче.

Защо държавната и военна структура са централизирани? А защо ловната организация изкуствено се децентрализира, профанизира, раздробява се и се подчинява на произвола на местни феодали, кметове и поместни парвенюта на властта? Защо през 1922 година Софийското дружество “Сокол”, наброяващо 925 членове, има 925 абонамента за съюзното списание, а днес от 130 хилядна организация, няма и 2 хиляди абонамента? Днес ликвидираме традиционните, работещите връзки помежду си, късаме вековни мостове на единството – градени традиции от три епохи.

…Конформизмът е залял нашего брата и ние губим “без бой” устоите си и най-големите си достойнства. Искам да призова към активна позиция ловното братство и нека никога не забравяме, че да си добре приспособен към болно общество, не е признак за добро здраве. Ловецът е сетивен човек, с повишено прозрение и интуиция. Нима не виждаме, че днес е „ред” на гордостта и богатството на българския ловец – ДИВЕЧЪТ!!!

Вижте популациите на трофейни животни в годините на прехода, сравнете участията и медалите от световните ловни изложения.

Вижте капаните в българските ловни полета, избиването на животни за пари в оградите (през цялата година!) от псевдо ловци, накупили пушки, джипове и ловни права… Този сезон, мерките наложени за АЧС, на практика узакониха тези престъпни практики.

Днес някой решава, че българските ловци са инструмент за “геноцид” и ни „разрешават” (със заповед) да избиваме бременни майки… Във време и по начини, абсурдни за нивото на истинският български ловец, противоречащи на всякакви хуманни и човешки ценности, с парадоксални за моралния кодекс на ловеца практики – деморализиращи и антипод за поведение, провокация за устоите на популациите и ловното братство… Защо ние, ловни ми братя, както “ликвидаторите” ще си избием нашето бъдеще и ще унищожим дивеча по земите ни?

Един въпрос тежи като дамоклев меч над главите ни:

КАК БЪЛГАРСКИЯТ ЛОВЕЦ (НАЦИОНАЛНАТА ЛОВНА ОБЩНОСТ) ДА СПАСИ ДИВЕЧА ОТ ДЪРЖАВАТА?

Много псевдоловци се изживяват постоянно по форумите и социални мрежи с кървави и грозни сцени, снимки на изстъпления с избити животни. И това се толерира от ловни сайтове и медии…

А задавате ли си, ловни ми другари, въпроса – защо институциите и медийните регулатори не реагират? И какъв „актив“ трупаме в бекграунда на ловното братство… за тогава, когато решат да кажат, че сме лоши, убийци, извън закона, психиатрични банди от убиващи за удоволствие бременни животни идиоти, които сами си се хвалят с това, имат си идиотски сайтове и групи и се публикуват, публикуват… Никой няма да ни оправдае, че законът тогава е разрешавал това, същественото е кой го е вършил! И като няма национално представителство, централизирана и координирана ловна организация, която да е незаобиколим фактор в общественото и политическо пространство на България (каквато е била и по царско и по социалистическо време, и след избухване на т.нар. демокрация), ще си бедстваме и сражаваме поединично и по дружинки, по пазарджишки, по пловдивски, по софийски – западно и южно… Конформирани отново и отново към следващото безумие на статуквото ще си мълчим и ще си броим дивидентите от курсове за нови псевдоловци, на които е важно да приберем паричките. А това, че няма да има дивеч и ще сме ги научили само да грабят за себе си и да трепат, щото иначе „другите“ ще ги изтрепат… днес е без значение. Чуват се гласове как ги дразнело, че фирмата на националната организация “Сокол” е монополист – нашата фирма, за която това следва да ни е първостепенна задача и да ни радва. И започва пазар и конкуренция, между нас… Колко удобно за нашето неразбирателство, а НЯКОЙ много бързо стана богат за наша сметка, въвеждайки за месец безсмисленото задължение за заключващо устройство на спусъците. Вкарват ни в постоянен конфликт помежду ни, противопоставяйки права и интереси на дружинки, сдружения, национална организация…

Псевдосвободи, грешни (граничещи с престъпни) закони и заповеди… Ако има проблем Африканска чума по свинете, нима не е по-вярно и нормално държавата със своите институции да предприема мерки, да създаде законодателство за тези и подобни “кризисни” ситуации! Къде е това законодателство и къде са тези институции с необходимите за това РЕСУРСИ, мерки и действия? Хаос, неадекватност, противоречивост, абсурдност… Въвлякоха ловното братство в това безумие и ние всички виждаме колко абсурдни, несъстоятелни за изпълнение и невъзможни се оказаха наложени мерки и практики, някои от които (ямите, капаните…) дори в противоречие с други закони, т.е. закононарушение… Ние вече сме партньори във всичко това. А скоро ще отчетем не само, че сме съучастници в ликвидирането на дивеча в България, а преките изпълнители на това деяние. Много ми се иска ловното братство, единно и осъзнато, да се разграничи поне от тази си принадлежност на „радостни убийци на бременни майки“, пък било то и болни. Нашата основна принадлежност е да пазим дивечовото богатство и тази бездна от щедрост – лова! Да подпомагаме популациите за да можем достойно да ловуваме в ловните полета на дедите, а децата и внуците ни да са наследници и продължители на благородни традиции и умения – рицари на едно велико дело.

Не мислите ли, ловни ми братя, че ни вкараха в абсурден „водевил”? Как да обясним на младите ловци, на които 120 години проповядваме, че по майка не се стреля, че е нормално по изключение да убиват бременни майки (та те са бременни и са майки, за Бога, какво като са болни…и дали са болни)?!

Защо достойното призвание да бъдеш ловец, това благородно занимание – изкуство, наречено ЛОВ (и толкова близо до понятието LOVe), което повече от век ни обединява в грижата за българската фауна, днес трябва да ни обвързва с геноцида на един вид, който сме превърнали през годините в национално богатство?! Защо да се отъждествяваме с това? Има си институции, хора на заплати, фондове и чиновници, които да си убиват… Ние ловуваме!!!
Как ще ограничим бракониерите (случайни ловци), които масово ще носят оръжие в гората и след като ще бъде “законно” да избиват превантивно здрави майки и малките на един вид, как ще ги спрем да избиват всички видове майки и малките им?

Дали законотворците и министрите не разчитат, че българският ловец „ей така” ще си трепе и ще се радва на безумните “права”, които днес уж му “дават” (за да оправдаят неефективността на действията си) и после доволната тълпа с пушки ще “хукне” да ги обича и да ги избира? Или просто ни предлагат нелицеприятната част от техни ангажименти и задължения, поети някъде другаде?

Чумата ще свърши своето, с нас или без нас… Тя ще мине и ще си замине, едва ли ще е за година. Но ловен морал се изгражда дълги години, десетилетия, дори и цял век. Ако някой “произведе” ловното братство в убийци и ако го допуснем, това ще е краят не само на “вечните ловни полета”, но и на националната същност и призвание на ловната организация.

Когато институциите се провалят с “битката срещу АЧС”, а това е неизбежно (вижте цените на свинското), глашатаите на статуквото ще ни “обвинят” за “съучастник на чумата”. Вижте снимките в някои сайтове и форуми и се убедете, че поне видимо, сме многократно по-страшни от Чумата тази година… И си представете следващите ловни излети през февруари и снимките ни с разстреляните неродени популации – убитото неродено бъдеще на българския лов. И ние – преките извършители… 

Там някъде обществото ще заклейми ловната гилдия, а ние ще сме разединени и разбити окончателно. Ловът ще стане бизнес, а ние просто ще изгубим България и “вечните ловни полета” ще ни прокълнат от името на дедите…

Затова, обични ми ловни другари…
ЗА БОГА, БРАТЯ – ПАЗЕТЕ ДИВЕЧА !!!

Това е капан за всички нас! Ако днес успеем да бъдем заедно, ловното братство ще демонстрира непреходността на своето единство, отношението си към Природата, ще даде пример за родолюбие и най-важното: българският ловец е рицар, не е евтин убиец, нает от шайка чиновници!

В името на Негово величество “Лова”!

От Лазар Мурджев, член на УС на СЛРБ

източник: https://www.slrb.bg/novini/lov/2020/02/za-boga-bratya-pazete-divecha/